Стивън Крашен и идеята, че езикът не се учи наизуст, а се усвоява

Как се научава един език? На пръв поглед отговорът изглежда очевиден – учим думи, запаметяваме граматически правила, решаваме упражнения и постепенно започваме да говорим. Дълго време именно така изглежда преподаването на чужди езици в много училища по света.

През втората половина на XX век обаче един американски учен предлага различна гледна точка. Според него хората не усвояват езика чрез заучаване на правила, а чрез общуване и постепенно натрупване на езиков опит. Името му е Стивън Крашен. Макар че не всички негови идеи са безспорни, трудно може да се отрече влиянието му върху съвременната лингвистика и методиката на езиковото обучение.

Кой е Стивън Крашен?

Стивън Крашен е американски лингвист и преподавател, роден през 1941 година. През академичната си кариера работи в областта на усвояването на втория език, четивната грамотност и езиковото образование.

Особена популярност придобива през 70-те и 80-те години на миналия век, когато публикува серия от трудове, посветени на начина, по който хората изучават езици. Неговите идеи бързо намират приложение в преподаването на английски като чужд език, а впоследствие оказват влияние и върху много други образователни практики.

Любопитното е, че Крашен често защитава тезите си с необичайна страст. Освен учен, той е и активен участник в обществени дебати, свързани с образованието, грамотността и достъпа до книги. Той не остава затворен в университетския кабинет – известен е с това, че пламенно се бори срещу стандартизираните тестове в училищата, вярвайки, че те потискат истинския интерес към знанието, и често се изправя срещу политици в защита на публичните библиотеки. Самият той прилага принципите си на практика и извън лингвистиката, като в личния си живот е запален спортист и дори държи рекорди по вдигане на тежести за своята възрастова група.

Усвояване или учене?

Една от най-известните идеи на Крашен е, че съществува разлика между усвояването и ученето на език.

Според него ученето е съзнателен процес. Това е моментът, в който запомняме правила, учим нови думи или се опитваме да разберем защо едно изречение е граматически правилно. Усвояването, от друга страна, е много по-естествен процес. То се случва постепенно, докато слушаме, четем и общуваме.

Крашен смята, че именно усвояването стои в основата на свободното използване на езика. Човек може отлично да познава граматическите правила и въпреки това да изпитва затруднения в разговор. Обратното също е възможно – някой да говори сравнинелно свободно, без да може да обясни защо използва дадена конструкция.

Тази идея не означава, че граматиката няма значение. По-скоро предполага, че правилата сами по себе си не са достатъчни, за да изградят езикова увереност.

Какво е „разбираемият вход“?

Вероятно най-известната концепция, свързана с Крашен, е така нареченият „разбираем вход“ или comprehensible input.

Според тази теория хората усвояват езика най-добре, когато са изложени на информация, която могат да разберат, но която съдържа и малко нови елементи. Ако материалът е прекалено лесен, развитието е ограничено. Ако е прекалено сложен, настъпват объркване и загуба на мотивация.

Крашен обозначава тази идея с кратката формула $i + 1$, където $i$ представлява текущото ниво на знания, а $+1$ – следващата малка стъпка в развитието. На практика това означава, че ученето не трябва да бъде нито прекалено трудно, нито прекалено лесно, а достатъчно предизвикателно, за да стимулира напредъка.

Защо четенето е толкова важно?

Ако има тема, за която Крашен говори с особено въодушевление, това е четенето. Той е убеден, че свободното четене играе огромна роля за развитието на езиковите умения. Според него чрез книгите хората естествено обогатяват речника си, развиват усет към граматиката и усвояват нови начини на изразяване.

Интересното е, че Крашен прави разлика между четене по задължение и четене за удоволствие. За него безусловният и безплатен достъп до книги е кауза на живота му. Крашен е сред най-гласовитите критици на превръщането на образованието в бизнес и активно подкрепя инициативи за безплатни книги в бедните квартали, твърдейки, че единственият начин да създадем четящи хора е просто да ги обградим с литература, която им е интересна.

Той смята, че когато човек избира сам какво да чете и изпитва истински интерес към текста, вероятността да научи нещо ново е значително по-голяма.

Разбира се, тази идея също има своите критици, но редица изследвания потвърждават, че редовното четене е свързано с по-добро развитие на езиковите умения и грамотността.

Ролята на емоциите

Друга интересна идея на Крашен е теорията за така наречения „афективен филтър„. Според нея емоционалното състояние влияе върху способността за учене. Стресът, тревожността и страхът от грешки могат да затруднят възприемането на нова информация. От друга страна, спокойната среда и положителната мотивация улесняват процеса на усвояване.

Днес подобни идеи намират място и в други области на психологията и педагогиката, макар че механизмите, които стоят зад тях, продължават да бъдат обект на научни изследвания.

Всички ли са съгласни с Крашен?

Не.

Всъщност научният свят рядко е единодушен и теорията на Крашен не прави изключение.

Някои учени смятат, че той подценява значението на активното говорене и писане. Други обръщат внимание на ролята на обратната връзка, взаимодействието между хората и съзнателното изучаване на граматиката. Сред най-известните критици са канадската изследователка Мерил Суейн (Merrill Swain) и американският лингвист Майкъл Лонг (Michael Long),, които предлагат различни допълнения към теорията на езиковото усвояване.

Любопитното е, че тези различия не обезсилват идеите на Крашен. По-скоро допринасят за развитието на цяла научна област, в която различните теории постепенно се допълват.

Защо идеите му са актуални и днес?

Вероятно защото поставят един прост, но важен въпрос: дали езикът е преди всичко система от правила, които трябва да бъдат научени, или средство за общуване, което постепенно усвояваме чрез контакт с хора, книги и различни форми на комуникация?

Повече от четири десетилетия след публикуването на най-известните му трудове, идеите на Стивън Крашен продължават да бъдат обсъждани, подкрепяни и оспорвани. А това вероятно е един от признаците, че дадена научна теория е оставила трайна следа. Не защото е дала окончателни отговори, а защото е поставила важни въпроси и е накарала хората да мислят по нов начин.

Може би именно в това се крие най-големият принос на Крашен – не в обещанието за универсален метод за изучаване на езици, а в напомнянето, че езикът е жива част от човешкото общуване и че понякога разбирането на този процес е много по-сложно и много по-интересно, отколкото изглежда на пръв поглед.

Мая Лербек

Използвана литература:

• Krashen, Stephen D. (1981). Second Language Acquisition and Second Language Learning. Oxford: Pergamon Press.
• Krashen, Stephen D. (1982). Principles and Practice in Second Language Acquisition. Oxford: Pergamon Press.
• Krashen, Stephen D. (1985). The Input Hypothesis: Issues and Implications. London: Longman.
• Krashen, Stephen D. (2004). The Power of Reading: Insights from the Research. 2nd ed. Portsmouth, NH: Heinemann.
• Swain, Merrill (1985). „Communicative Competence: Some Roles of Comprehensible Input and Comprehensible Output in Its Development.“ In Input in Second Language Acquisition.
• Long, Michael H. (1996). „The Role of the Linguistic Environment in Second Language Acquisition.“ In Handbook of Second Language Acquisition.